Какво е модата?

Мили дами и господа. Ще си поговорим за мода. Е, ще попишем, почетем, а дано и наистина поговорим в скоро време. Позволявам си да се обръщам от първо лице. Надежда, една жена, чиито живот е изцяло отдаден на модата като енергия; към вас, хората, които щом сте тук, значи имаме нещо общо.

Свикнали сме да определяме модата като външен наместник в нашия живот. Мислим си, че някой друг я създава, че някой друг я диктува и че само просветените могат да овладеят сложния ѝ и непредвидим характер. Но аз обичам да разказвам за модата като нещо, което неминуемо всеки един от нас създава по свой собствен начин и дефинира спрямо собствените си възгледи, опит, стремежи и страхове. Може и да не очаквате това от мен, но модата няма нищо общо с дрехите. Те идват след това. След като ние дефинираме нуждата от това как да изглеждаме, съдейки по ред други фактори.

Ще ви дам пример – на официално събитие носим смокинг и вечерна рокля, на куиз в Стейдж бар сме по дънки, а за работа си гладим ризите. Това е модата, която на първо място ние определяме за себе си като се позиционираме в обществото по дадени социални фактори. Модата ни може да ни вкара в графа „стандарт“ когато роклята е черна, дънките са сини и ризата е бяла, а може и да е израз на нещо по-така в характера ни и роклята рязко да стане панталон с висока талия, бюстие и наметка от стар китеник; дънките да бъдат трансформирани в секси сатенен халат и рокля; а ризата за работа да бъде дълга до глезена и привързана с кожени колани по целия торс. Тогава нашата мода носи усещане за стил и ние ставаме разпознаваеми, идентичността ни подчертана, а хората около нас неминуемо ще бъдат повлияни.

В този ред на мисли можем да говорим за модата като инструмент, който ако използваме правилно може да отваря много врати и да помага постигането на целите ни по елегантен начин. Колкото позитивен и ползотворен инструмент може да бъде модата, толкова и отрицателен герой може да е в нашия роман. Затова трябва да внимаваме как работим с нея и в никакъв случай да не я оставяме просто така, без внимание и отношение. Например роклята да не бъде в точния размер, разкривайки бельото ни, дънките да бъдат мръсни и ризата смачкана. Тогава няма да е случайно, че нещо все не ни е наред и че все не разбираме ония щастливи хора, с които никак не си приличаме.

Модата е нашата позиция. На първо място показва дали знаем къде се намираме и в кое време живеем; след това какво е отношението ни към момента и на нас в него; след това, на намеренията ни и за още малко след това.
Така че, мили дами и господа, дефинирайте си модата и не си мислете, че можете да я делегирате на нещо извън вас. Помислете каква цел искате да постигнете и дали позволявате на света да ви съдейства за постигането ѝ или по-скоро сте я скрили някъде, където никой няма да заподозре съществуването ѝ, т.е. сте я обрекли на самота и несбъдване.
Говорете за пътя си не само с думи, те никога не стигат и често остават нечути или в последствие биват забравени. Хранене света през всичките му сетива ежедневно. Бъдете виждани в светлината, която ви принадлежи.

От вас зависи. От модата, която ви подчертава предимствата или с други думи – модата, която подчертава мечтите ви, които са плод на единственото ви и уникално усещане за духа и материята.

Диктувайте своята мода и бъдете модерни в очите най-вече на огледалните повърхности. И не забравяйте, че са огледални и на хората очите. А да видите себе си в тях и това да предизвика усмивка, е чудесна дефиниция на щастие и успех в симбиоза.