Мили приятели. От съвсем скоро имаме възможност да разширим нашия екип и се сблъскахме със сериозен проблем.

Как да изберем правилния човек?

*****

За последен път преди този, назначавахме през далечната 2015 и изобщо не бяхме доволни от случилото се. След това пътят ни беше в много ясно установяване на нас самите. Това със сигурност разбрахме от опита ни до тогава – ако не си напълно наясно кой си и какви са ти целите, не можеш напълно наясно да изискваш и съответно не можеш да очакваш каквото и да е. Така се затворихме в нас и само в нас и тук ще обърна формата на писане, тя ще приеме първо лице…

*****

Аз съм Надежда и цял живот съм искала да правя това, което правя сега. Може би това е единственото нещо, което адресирам към “късмет” от нещата в живота ми – да знам от 5 годишна посоката на моя живот. В началото на професионалния ми път мога да кажа, че изобщо не бях готова и че не зная как не съм го загазила жестоко с толкова грешни и измамни “съветници” и “приятели” наоколо, а и с невъзможността да анализирам и изобщо да обмислям неща извън многото ми тясна компетентност тогава. Самата аз следвах лоши практики и си мислех че топлата вода вече е открита и аз нищо не мога да направя повече от наличното. Време на нещастия и глупости мина, в което аз все по-ясно осъзнавах, че не съм щастлива. Реших в един момент, че не може така и започнах да пробвам разни различни работи за да разбера дали има друга топла вода някъде наоколо.

*****

Така с много въпроси и разговори основно със себе си, установих принципи и правила базирани на това, което ме е правело щастлива или нещастна във времето. Успокоих се, защото списъка с нещата, които ме правеха щастлива и които отговаряха на същността ми беше къс, но конкретен, а другият – точно обратното – беше особено хаотичен и неопределен. На дали е било от мързел, по-скоро от практичност, реших да обърна повече внимание на правилния къс списък, който включва само неща, които харесвам в професионалните аспекти и така изградих първия си бизнес план. 

В бизнес плана имаше разбира се адски много неточности, обаче нещата, които бяха хаотично разпръснати в “лошия списък”, в бизнес плана ми бяха много добре описани и за техните казуси имаше най-обстойни решения и структури. Там някъде беше и темата за човешкия ресурс. 

И тук вече започвам да карам по същество – аз съм установила един много висок морал на моята компания – ние работим с кеф. Не изхвърляме боклуци, не свръх произвеждаме. Познаваме всеки наш клиент и никога не продаваме на всяка цена. Нямаме отстъпки, защото предлагаме продуктите ни на реалната стойност. Не си вършим работата за да е свършена, ами за да е “лелееее!”. Ако някой работи с нас, той е горд и щастлив от факта, не бърза да си тръгне от работа, а на всичкото отгоре идва с усмивка и нетърпение и подобни …. 

*****

Съответно, за да можем да развихрим потенциала си, ни трябват хора, които да припознават тези възгледи и морали като свои. Така обявата ни за работа е определена единодушно от всички кандидатстващи за “много е различна”, “не съм чел/а подобна обява до сега” и подобни, все хвалебствени констатации. 

В нея има ясно описани неща и разбира се няколко по-абстрактни. Това, което ме озадачи беше как хората разбират едните неща от обявата, и как другите. И за да ме разберете, ще дам пример. В обявата пише, че работното време е като държавна работа, само дето може да си вземеш и детето, ако се наложи, а и просто така, защото харесваме деца. Няколко от кандидатите бяха единствено описали в CV-то си, че имат деца и нищо повече. От чисто любопитство аз съм се свързала с почти всички кандидатстващи и разговор с този тип кандидат протичаше особено учудващо за мен – нали съм написала, че е за хора с деца, нали тя има деца, как така не е подходяща? Разбира се, сами се досещате, че всички останали аспекти от обявата изобщо са пропуснати от страна на кандидата.

Или още по-зле – много кадърни и впечатляващи хора, които наистина ме оставят без думи и нямам търпение да се срещна с тях, идват на интервю с ясното съзнание, че няма да започнат работа, ако ги одобря. Така отправих точно три предложения за едната длъжност, които отсреща бяха отказани.

*****

Човек с повече от нужните компетенции, с поглед в сферата, в позиция на търсене на работа от няколко месеца, кандидатства. Когато отговаря на въпроса защо е напуснал предходната си работа, която изглежда чудесна, оказва се причина парите, те не нарастват със задълженията и отговорностите. Същите като минимум пари са отказани при нас, защото не сме голяма фирма. При положение, че предходната голяма фирма служи за ясно доказателство в сферата в цялата страна, че е по-вероятно в голяма фирма да не получиш желаната заплата. В самата обява също са описани много възможности за развитие, които по време на интервюто става ясно, че кандидатстващия има точно такива намерения. И в общи линии се оказва, че отказ за работа на едното място е липсата на голяма заплата, същата впоследствие е отказана. Заявените желания за развитие са отречени, след като са заявени да бъдат получени в процеса на работа, а.к.а. като бонус в работно време … 

Друго предложение е отказано, защото в първите месеци на обучителен период заплатата няма да бъде какъвто е настоящия временен доход, без всъщност да е коментирана оптимална заплата в първите месеци, а само сигурната минимална. Отново причина за напускане на предходна работна позиция е незачитане на личността, инициативата и компетенциите, неща, които са в основата на нашите морали. 

Третото предложение беше всъщност голям риск от наша страна. Младо красиво момиче, но с родител с бизнес. Оказа се, че си търси работа само докато започне сезонната работа в семейната фирма. 

Като заключение от тези три интервюта, отнели 8 астрономически часа на мен и по 2-3 часа на конкретните кандидати, мога да заключа, че няма разлика между много компетентните и малко компетентните, защото едните губят време от некомпетентност, а другите въпреки компетентността си. Може би второто осъждам много повече, просто защото има за какво да се хвана.

*****

И още едно нещо, което е всеобщо мнение на всички кандидати, а и на просто запознати с нашата работна среда хора е, че няма такава работа, няма такива условия, много е готина енергията и подобни. Не се хваля, констатирам факти. И още една всеобща констатация – повечето хора не харесват работата си. Работят я, за да могат да си подсигурят някакъв живот. Не този, който искат, ами някакъв. Жестока степен на примирение с минимум, която бъгва мисленето на човек и парира възможностите му за вземане на адекватно решение по отношение на поемане на премерен риск. Усетих ясна заявка, че хората предпочитат, макар и констатирали, че работата им не ги задоволява по никакъв начин, да продължат да я работят или да я заменят с подобна, но не и да предприемат действие да работят работата, която наричат като много добра, много приятна, позитивна и всичко останало, което вербализират като желания. Точно това е и причината да направя едно малко 24 часово проучване в инстаграм, в което зададох няколко елементарни въпроса на моите последователи там, някои от които са и тези, описани по-горе в текста.

Над 100 човека се включиха, като някои активно отговориха на всичките въпроси, други само на някои.

Защото обаче този текст става много дълъг, а в името на повечето трафик в сайта и SEO нещата, които още не разбирам достатъчно добре, но поне малко ги схващам, анализа от проучването, ще кача в следващ блог, който може да очаквате следващата седмица. 

За мен ще бъде полезно да разбера вашето мнение в аванс по темата, преди да споделя моя анализ. Спокойно коментирайте в сайта или просто се свързвайте лично с мен, както по принцип правите 🙂 

*Това е една история с щастлив край! Или по-скоро, с щастливо продължение до незнайни времена.

Доскоро!